За нас

„Комунистическият Прометей” е група от революционни марксисти, които разглеждат своята дейност като част от световното движение на работническата класа за преодоляване на капитализма. Ние се опираме на програмното ядро на „Манифеста на Комунистическата партия” и изхождаме от това, че комунизмът не е утопия и не е абстрактен идеал, а историческа необходимост, произтичаща от самото развитие на съвременното общество.

Ние сме убедени, че капитализмът е изпълнил своята историческа роля. Създавайки световния пазар и гигантските производителни сили, той едновременно изостри противоречията до глобален мащаб – от икономически кризи до империалистически войни. Съвременната епоха изправя човечеството пред алтернативата: или запазване на системата, пораждаща експлоатация, неравенство и разруха, или нейното революционно преодоляване: комунизъм или варварство.

Ние споделяме фундаменталната теза на марксизма: освобождението на работническата класа може да бъде дело само на самата работническа класа. Нито реформите, нито смяната на управляващите групи, нито разширяването на „социалната държава” не премахват основите на експлоатацията. Унищожаването на частната собственост и стоковото производство не може да бъде заменено с национализации, държавно регулиране или търсене на „трети път” между капитализма и комунизма. Или обществото остава в рамките на капиталистическата система, или преминава към непосредствено обществена организация на труда.

Ние отхвърляме всички форми на така наречения „реален социализъм”, тъй като те запазиха стоковото производство, наемния труд, парите и държавния апарат – тоест основите на капиталистическия начин на производство. Сталинизмът, маоизмът и подобни идеологии представляваха варианти на държавно управление на капитала и съпътстваха модернизацията на изостаналите страни, а не прехода към комунизма. Подмяната на унищожаването на частната собственост с нейното одържавяване дезориентира работническата класа и компрометира идеята за социализма.

Съвременната работническа класа съставлява мнозинството в обществото, но е лишена от политическа самостоятелност, тъй като господстващите идеи остават идеите на буржоазията. Чрез медиите, образованието, културата и ежедневните практики капитализмът се възпроизвежда като „естествен” ред, създавайки у наемните работници илюзии за национално единство, социално партньорство и индивидуален успех. Затова е необходимо да се спомогне за превръщането на стихийното недоволство в осъзната класова позиция, насочена срещу самия капиталистически начин на производство. Трябва да участваме във всички прояви на борбата на наемните работници, да обобщаваме техния опит, да свързваме отделните конфликти с революционната перспектива.

Ние не се считаме за вече съществуваща световна комунистическа партия и не претендираме за ролята на нейния единствен зародиш. Нашата задача е да допринесем за нейното формиране като политическа организация на световния пролетариат. При това партията не трябва да замести самата класа – тя трябва да расте заедно с нея, да обобщава нейния опит, да свързва разпокъсаните форми на борба и да им придава съзнателна посока. Освобождението е възможно само като колективно действие на самата работническа класа; партията само придава на това действие по-организиран и цялостен характер, без да се отделя от историческото движение, от което е част.

Капитализмът неизбежно поражда войни. Конкуренцията между капиталите и държавите, борбата за пазари и ресурси – това не са отклонения, а логиката на системата. В днешната епоха повечето междудържавни конфликти носят империалистически характер, независимо от това какви лозунги се използват за тяхното оправдание.

Пред лицето на войните на съвременния империализъм комунистите не избират „по-малкото зло” и не застават на страната на нито една от воюващите буржоазии. Независимо от това кой пръв е започнал военните действия, всяка от страните защитава интересите на капитала, разпределя пазарите и сферите на влияние. Ето защо нашата позиция остава революционното пораженство: превръщането на империалистическата война в борба срещу собствената управляваща класа. Ето защо оставаме верни на лозунга на германските спартакисти: „Врагът е в собствения дом”. Главният противник на работника не се намира от другата страна на фронта, а в собствената му столица, в собствената му държава, в собственото му правителство.

Ние живеем в период на узряване на условията за бъдещи социални сътресения. При цялата слабост на революционното движение в световните центрове на капитала, обективните противоречия на системата нарастват. Това изисква не сектантско затваряне, а последователна, търпелива работа: разпространение на марксистката теория, участие в реалната борба, формиране на кадри, способни да съчетаят революционната теория и практика.

Истинското освобождение е възможно само като колективен акт на световната класа на наемните работници. След капитализма няма да има нито експлоататори, нито експлоатирани – само свободно обединение на хора, организиращи производството и обществения живот въз основа на общите нужди.